Ползите за бизнеса от внедряването на Системите за управление на околната среда

0
0
10
1 week ago
PDF Preview
Full text
(1)Munich Personal RePEc Archive. Implementation of the Environment System Management - the benefits for business Haradinova, Anelia and Ivanova, Daniela and Vasileva, Elka University of National and World Economy. 27 November 2015. Online at https://mpra.ub.uni-muenchen.de/75218/ MPRA Paper No. 75218, posted 04 May 2017 16:17 UTC.

(2) Международна научна конференция „Посткризисно управление в бизнеса“ ХТМУ – София, 27 ноември 2015 г.. Ползите за бизнеса от внедряването на Системите за управление на околната среда Implementation of the Environment System Management - the benefits for business докторант Анелия Харадинова, доц. д-р Даниела Иванова* и доц. д-р Елка Василева Катедра „Икономика на природните ресурси“ Университет за Национално и Световно Стопанство - София *E-mail: danielai@unwe.bg Anelia Haradinova, PhD student, assoc. prof. Daniela Ivanova, PhD, assoc. prof. Elka Vassileva, PhD University of National and Worls Economy. Технологическият и икономическият прогрес през последните няколко десетилетия оказват значителен натиск върху планетата. Това налага спешното прилагане на мерки за устойчиво развитие – мерки, залегнали в основата на съвременните екологични политики. Един от найшироко разпространените и разпознаваеми инструменти в тази област е Системата за управление на околната среда (СУОС) съгласно ISO 14001 или EMAS. Проучвания в световен план за ползите от тяхното прилагане ясно показват, че те носят осезаема полезност за фирмите без оглед на размера им. Основните идентифицирани преимущества включват оптимизиране на вътрешните операции; насърчаване на иновациите и пропорционално увеличаване на дейността; създаване и внедряване на нови продукти; навлизане и дори създаване на нови пазари. На тази основа, настоящият доклад прави преглед и оценка на ползите, които фирмите в България откриват от внедряването и реалното прилагане на СУОС през последните три години въз основа на резултатите от проучване сред 135 фирми от страната с работещи системи за управление на околната среда съгласно ISO 14001 или EMAS. Ключови думи: Система за управление на околната среда, ползи, бизнес, България The technological and economic progress in the last couple of decades has posed significant pressure over the planet. Fact that calls for urgent imposing of significant measures for sustainable development – measures that are the baseline for the current ecological policies. One of the most widely distributed and recognizable tools in this area is the Environment System Management (EMS) according to ISO 14001 and EMAS. Worldwide researches on the benefits of their implementations clearly reveal that EMS adds actual value to companies regardless of their size. The main identified advantages include internal processes optimization; innovations encouragement and proportional increase of business; development and introduction of new products and services; penetration and even creation of new markets. On that grounds, the current article provides a review and evaluation of the benefits the Bulgarian companies find after the EMS implementation in the last three years. The described data is based on the results of a survey among 135 Bulgarian companies with working EMS according to ISO 14000 or EMS. Key words: Environment System Management, benefits, business, Bulgaria. Краят на 20-ти и началото на 21-ви век отбелязват огромен скок в световното развитие както в икономически, така и в технологичен план – разширяват се и се оптимизират производствените технологии, подобряват се технологичните възможности както на отделните фирми, така и на страните като цяло. Нарастващите потребности на човечеството от ресурси, обаче, оказват все по-колосален натиск върху планетата. Това застрашава възможностите на екосистемите да предоставят екологични услуги, което поставя в риск не само биоразнообразието, но и бъдещата сигурност, здраве и благосъстояние на човечество. Деветото издание на „Живата планета – 2012 г.”1 разглежда детайлно изменението на различни индикатори, свързани с влиянието на човешкия фактор върху Земята. Данните показват, че в момента човечест1. WWF International, Global footprint network, Institute of zoology London, European space agency (2012) Living planet report 2012 – Biodiversity, biocapacity and better choices. [Online] May 2012 Available from: http://www.worldwildlife.org/publications/ living-planet-report-2012-biodiversity-biocapacity-and-better-choices [Accessed: 03.08.2014]. Стр. 1.

(3) Международна научна конференция „Посткризисно управление в бизнеса“ ХТМУ – София, 27 ноември 2015 г.. вото използва 50% повече ресурси, отколкото планетата може да предостави. Ако тази тенденция се запази, това число се очаква да нарасне и през 2030 г. да са необходими ресурсите на две планети. Тези негативни тенденции, обаче, все още не е твърде късно да бъдат преодолени. За да постигне това, човечеството трябва да намери начин да се развива устойчиво, така че да задоволява нуждите си в разумни граници, без да застрашава възможностите на бъдещите поколения да посрещнат своите. В отговор на тези предизвикателствата бе разработено специфично законодателство за опазване на околната среда и инструменти за приложението му още през 60 – 70-те години на миналия век. Тяхното естествено развитие през годините води до появата на доброволните подходи през 90-те години на миналия век, към чието прилагане се наблюдава значителен интерес през последните десетилетия в световен мащаб. Според Alberini и Segerson2 това нарастване се дължи на съществуващия потенциал за намаляване на разходите поради по-голямата гъвкавост на тези инструменти в сравнение с неефективното законодателно регулиране, както и на ползите от намаляването на конфронтацията. При доброволните подходи замърсителите могат да изберат тази стратегия за постигане на екологичните цели, която ще им позволи да го направят при по-ниски разходи. Един от най-масово разпространените подобни инструменти са екологичнте стандарти, които водят до намаляване на рисковете от замърсяване, подпомагат идентифицирането на екологични рискове и предоставят възможност да се демонстрира отговорно екологично поведение от бизнеса пред клиентите и обществото. Резултат от диалога между партньорите от частния сектор и държавните институции, са именно Системите за управление на околната среда (СУОС). Найпредпочитаната СУОС от фирмите, опериращи на международни пазари, е стандарта ISO 14001 на Международната организация за стандартизация (МОС), който е приложим за всякакъв вид организации3. Проучване на МОС показва, че през последните десет години интересът към ISO 14001 непрекъснато нараства, като през последните 3 години се запазва ръст между 4 – 9 % годишно (Фиг. 1).. Източник: International Standartisation Organisation. Фиг. 1. Сертифицираните Системи за управление на околната среда в света за периода 2004 - 2014 г., брой сертифицирани системи4 От друга страна, фирми, които държат на отношенията си с външни за фирмата заинтересовани страни и непрекъснато подобряват екологичните си показатели избират и Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS). В тази връзка целта на настоящия доклад е да направи преглед и оценка на ползите, които фирмите в България откриват от внедряване и реалното прилагане на СУОС за последните три години. Системата за управление на околната среда, съгласно международния стандарт ISO 14001 дава възможност на фирмите сами да определят своята политика и цели в областта на опазването на околната среда като акцентират на значимите въздействия от дейността си. С внедряването на системата те успяват да постигнат и съответствие с изискванията на екологичното законодателство. Това е една от причините в рамките на ЕС към 2014 г. да са издадени 123 849 броя сертификата, което представлява 38.2% от сертификатите в света. Шест от десетте страни с най-много сертифицирани системи са в рамките на Alberini, А. & Segerson, К. (2002) Assessing voluntary programs to improve environmental quality. Environmental and Resource Economics. 22. p.157–184. 3 ISO 14001:2004 Environmental management systems – Requirements with guidance for use 4 ISO (2015) The ISO Survey of Management System Standard Certification (1999 – 2014) [Online] Available from: http://www.iso.org/iso/iso-survey [Accessed: 10.10.2015]. 2. Стр. 2.

(4) Международна научна конференция „Посткризисно управление в бизнеса“ ХТМУ – София, 27 ноември 2015 г.. ЕС – Италия (2ра), Великобритания (4та), Испания (5та), Румъния (6та), Франция (7ма), Германия (8ма). Броят валидни сертификати за 2014 г. в страните от ЕС е представен на фиг. 2.. Фиг. 2. Сертифицирани СУОС, съгласно изискванията на ISO 14001 за 2013 г. в ЕС по страни (брой сертифицирани системи) Според изследване на Международната организация за стандартизация България е на 12 място в Европа по брой на издадени сертификати за съответствие с международния стандарт ISO 14001 – 1 761 сертификата за 2014 г. Данните от проучването показват значително повишение след приемането на страната в ЕС като ръстът за 2007 г. спрямо 2006 г. е 132%.5. Промяната в броя на издадените сертификати по ISO 14001 за периода 2004 – 2014 г. в България е представен на фиг. 3.. Фиг. 3. Сертифицирани СУОС, съгласно изискванията на ISO 14001, в България за периода 2004 – 2014г., (брой сертифицирани системи) Схема на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) в ЕС е интегрирана в законодателната система на Европейския съюз (Regulation (EC) № 1221/2009 ) и се прилага директно от всички страни-членки6. EMAS е средство за управление, предназначена за организации, които желаят да измерят, отчетат и подобрят своите дейности спрямо околната среда. Участието в тази схема е доброволно и отворено за всички организации от обществения и частен сектор, опериращи в Европейския съюз и Европейската икономическа зона. В общността интересът към този инструмент нараства през последните години. До 2012 г. в страните от ЕС регистрация са имали 4 452 фирми и обекта, от тях 1 261 са от Испания, 1 212 – от Германия, 1 151 – от Италия7. В България по данни на МОСВ към 15.10.2015 г. са регистрирани по EMAS едва 3 организации8: ISO (2014) The ISO Survey of Management System Standard Certification (1999 – 2013) [Online] Available from: http://www.iso.org/iso/iso-survey [Accessed: 10.09.2014] 6 EU. The Council (1993) Council Regulation (EEC) No 1836/93 of 29 June 1993 allowing voluntary participation by companies in the industrial sector in a Community eco-management and audit scheme. Official Journal L168. p. 1-18 7 EUROSTAT (2013) Organisations and sites with EMAS (Eco-Management and Audit Scheme) registration [Online] Available from: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/tgm/table.do?tab=table&plugin=1&language=en&pcode=tsdpc410 [Accessed: 26.11.2014] 5. Стр. 3.

(5) Международна научна конференция „Посткризисно управление в бизнеса“ ХТМУ – София, 27 ноември 2015 г.. . „КМД“ ЕООД е компания за събиране, транспортиране и временно съхраняване на над 140 вида отпадъци, зимно поддържане и др. Фирмата е регистрирана от 14.10.2013 г.. . „Апекс Сервиз“ ООД има основна дейност да сервизира кари и складова подемна техника. Датата на началната регистрация е 14.10.2013 г.. . “Магна Пауъртрейн Пловдив" ЕООД произвежда хидравлични и вакуумни помпи, компресори за климатици и др. Регистрираната по EMAS организация оперира на територията на страната като част от корпоративна регистрация в друга държава-членка. Датата на регистрация е 26.11.2013 г.. Тези данни ясно показват, че в нашата страна много по-популярна и позната е СУОС, съответстваща на изискванията на международния стандарт ISO 14001. През 2014 г. Международната организация по стандартизация публикува доклад на тема „Икономическите ползи от стандартите“ с описание на индивидуалните ползи от внедрените стандарти, в т.ч. ISO 14001, на над 30 фирми и корпорации, опериращи на световния пазар 9. Без оглед размера на фирмите, резултатите ясно показват, че сертификацията носи осезаеми ползи за бизнеса. Авторите посочват като основни ползи: . оптимизиране на вътрешните операции – чрез намаляването на времето за изпълнение на определени операции, намаляване на отпадъка, подобрение на производителността и др.;. . насърчаване на иновациите и пропорционално увеличаване на дейността – стандартите са основа за иновации, които предоставят възможност за разширяване дейността на компанията и по-добро управление на процесите и продуктите;. . създаване и внедряване на нови продукти, навлизане и дори създаване на нови пазари.. В литературата са описани различни проучвания проведени в бизнес организации, които са идентифицирали като основни позитиви, резултат от изграждането на СУОС: по-добра мотивация след служителите и ръководителите1011, по-добри връзки със заинтересованите страни1213 и по-добър корпоративен имидж14. Следвани от намаляване на разходите и по-висока продуктивност15, създаване на възможности за навлизане на нови пазари и/или разширяване на пазарния дял 16 и по-добро екологично представяне17 на фирмата (по-малко емитирани замърсители; отпадъци и използване на ресурси). Методика на изследването През периода октомври - ноември 2014 г. бе проведено изследването сред фирми със сертифицирани СУОС с помощта на предварително изготвен въпросник. Информацията бе събрана чрез пряко индивидуално интервю с лице от фирмата - представител на ръководния персонал, който има правомощия да взе-. МОСВ (2015) Регистър на регистрираните по EMAS организации в България [Online] Available from: http://www.moew.government.bg/files/file/Industry/EMAS/EMAS_register_BG.pdf [Accessed: 15.10.2015] 9 International Organization for Standardization (2014) Economic benefits of standards. ISBN 978-92-67-10620-5 10 Padma, P. & Ganesh, L. & Rajendran, C. (2008) A study on the ISO 14000 certification and organizational performance of Indian manufacturing firms. Benchmarking: An International Journal. 15 (1). p. 73-100 11 Gavronski, I. & Ferrer, G. & Paiva, E. (2008) ISO 14001 certification in Brazil: motivations and benefits. Journal of Cleaner Production. 16 (1). p. 87-94 12 Hillary, R. (2004) Environmental management systems and the smaller enterprise. Journal of Cleaner Production. 12 (6). p. 561-569 13 Zutshi, A. & Sohal, A.S. (2004) Adoption and maintenance of environmental management systems. Critical success factors. Management of Environmental Quality: An International Journal. 15 (4). p. 399-419 14 Psomas, E.L. & Fotopoulos, C. & Kafetzopoulos, D. (2011) Motives, difficulties and benefits in implementing the ISO 14001 environmental management system. Management of Environmental Quality: An International Journal. 22 (4). p. 502-521 15 Martín-Peña, M.L. & Díaz-Garrido, E. & Sánchez-López, J.M. (2014) Analysis of benefits and difficulties associated with firms’ Environmental Management Systems: the case of the Spanish automotive industry. Journal of Cleaner Production. 70 (05.2014). p. 220-230 16 Padma, P. & Ganesh, L. & Rajendran, C. (2008) A study on the ISO 14000 certification and organizational performance of Indian manufacturing firms. Benchmarking: An International Journal. 15 (1). p. 73-100 17 Russo, M. (2009) Explaining the impact of ISO 14001 on emission performance: a dynamic capabilities perspective on process and learning. Business Strategy and the Environment. 18 (5). p. 307-319 8. Стр. 4.

(6) Международна научна конференция „Посткризисно управление в бизнеса“ ХТМУ – София, 27 ноември 2015 г.. ма решения, свързани с опазването на околната среда, или е пряко ангажиран с провеждането на екологичната политика на фирмата. Методиката на извадката е случаен подбор от фирмите, внедрили Система за управление на околната среда, съответстваща на изискванията на международния стандарт ISO14001 или Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS), с повече от 10 заети лица. Генералната съвкупност обхваща 1127 фирми, като в проучването са участвали 135 фирми (150 планирани). Резултати и дискусия Резултатите от изследването показват, че компаниите в страната определят като най-важни ползи от използването на СУОС – „Спазване изискванията на националното законодателство“ и „Намаляване замърсяването с отпадъци“. С едва една десета по-малко, на трето място се нарежда „Възможности за участие в обществени поръчки и тръжни процедури“. При седем степенна скала на оценяване (1 - никаква полза; 7 – най-голяма полза), първото място има средна оценка на полезността 5.72, а третото – 5.61. Подредбата и оценката на десетте най-важни ползи от прилагането на СУОС са представени на фиг. 4.. Фиг. 4. Подредбата и оценката на десетте най-важни ползи от прилагането на СУОС (средна оценка по седем степенна скала на Ликерт) При сравняване на резултатите от проведеното проучване в страната и аналогични изследвания на чужди автори прави впечатление, че трите основни ползи, идентифицирани от анализа на литературата са посочени на последните три места от първите десет отговора на анкетираните. В световен план полезността от използването на СУОС се оценява основно чрез увеличаване на възможности, свързани с разширяването на бизнеса, подобряване на продуктивността и имиджа на компанията пред външния свят и пред самите служители. Докато най-високо оценяваните в национален аспект ползи са свързани в изпълнението на законодателни ангажименти, вкл. нива на замърсяване, участие в тръжни процедури, екологични инциденти и т.е. По-добрата работна среда и имиджът на компанията пред инвеститорите и обществото са едва в края на класацията. Първите три ползи, идентифицирани като най-важни от бизнеса, са изследвани до каква степен са зависими от броя на заетите лица от съответната фирма. Анализът на получените резултати показва наличие на връзка между двете променливи. На следващите три фигури е представено разпределението на трите групи фирми според броя на служителите, които са дали най-висока оценка за съответната полза: Спазване изискванията на националното законодателство (фиг. 5); Намаляване замърсяването с отпадъци (фиг. 6) и Възможности за участие в обществени поръчки и тръжни процедури (фиг. 7). Стр. 5.

(7) Международна научна конференция „Посткризисно управление в бизнеса“ ХТМУ – София, 27 ноември 2015 г.. Фиг. 5. Разпределение на фирмите – участници според броя на служителите посочили като полза „Спазване изискванията на националното законодателство“, % (Cramer coefficient = 0.302). Фиг. 6. Разпределение на фирмите – участници според броя на служителите посочили като полза „Намаляване замърсяването с отпадъци“, % (Cramer coefficient = 0.288). Фиг. 7. Разпределение на фирмите – участници според броя на служителите посочили като полза „Възможности за участие в обществени поръчки и тръжни процедури”, % (Cramer coefficient = 0.283) Впечатление прави относително еднаквото разпределение на отговорите на фирмите от различните сегменти по отношение на идентифицираните три основни ползи. Трите ефекта са оценени като най-важни основно от средните предприятия с персонал между 51 и 250 човека, а най-нисък е делът на малките компании с персонал до 50 човека. „Спазване изискванията на националното законодателство“ е разпознато като значителна полза от 28,6% от малките, 57,1% от средните и 56.7% от големите предприятия или от 50,7% от всички анкетирани фирми. Около 92.80% от оценилите най-високо тази полза имат внедрена СУОС съгласно ISO 14001, а 7.20% - и двете системи (ISO 14001 и EMAS). Това представляват 52.5% от всички фирми с ISO 14001 сертификация и 83.3% от фирмите с двата стандарта. „Намаляване замърсяването с отпадъци“ е оценено с най-висока оценка за полезност от 42.9% от малките, 53.9% от средните и 43.3% от големите предприятия или 48.9% от всички отговорили фирми. Анализът на резултатите показва значима връзка между получените оплаквания и регулативните проверки. Около 90.9% от далите най-висока оценка за тази полза не са получавали оплаквания през последните 3 години, като това представлява 54.1% от всички анкетирани фирми. В същото време около 69.7% от участниците дали оценка 7 на тази полза работят при постоянен контрол във връзка с опазването на околната среда, при 18.2% е имало инцидентни оценки, а 12.1% от тях не са били проверявани. Получените данни показват наличие на връзка между вида на пазара, на който оперира фирмата и ползите от внедряването на СУОС свързани с „Намаляване замърсяването с отпадъци“ (фиг. 8). Делът на фирмите оценили тази полза с най-високата оценка по пазарни сегменти е както следва: 51.4% от всички фирми, опериращи на регионален пазар; 48.4% от работещите на национален; 45.0% от опериращите на европейски и 50.0% от работещите на международния пазар (фиг.8).. Стр. 6.

(8) Международна научна конференция „Посткризисно управление в бизнеса“ ХТМУ – София, 27 ноември 2015 г.. Фиг. 8. Разпределение на анкетираните посочили като полза „Намаляване замърсяването с отпадъци” според пазара на които работи фирмата, % (Cramer coefficient = 0.546) „Възможности за участие в обществени поръчки и тръжни процедури“ е третата по значимост полза, оценена с най-високата оценка от 35.7% от малките, 49.4% от средните и 53.3% от големите предприятия или от 47.1% от всички анкетирани фирми. Фирмите от сектор строителство заемат най-голям дял сред всички дали най-висока оценка за ползата – 54.7%, като представляват 56.5% от всички компании в отрасъла, участвали в проучването (фиг. 9).. Фиг. 9. Разпределение на анкетираните посочили като полза „Възможности за участие в обществени поръчки и тръжни процедури“ според сектора на дейност, % (Cramer coefficient = 0.450) Заключение Бизнесът проявява все по-нарастваща ангажираност към въпросите, свързани с опазването на околната среда и предприема действия в посока контролиране на собственото си негативно въздействие. Това се дължи както на по-стриктните законови изисквания и разпоредби, така и на натискът на външни фактори като обществеността, клиенти, контрагенти и други заинтересовани страни. В този си стремеж все повече фирми внедряват и ефективно прилагат Системите за управление на околната среда (СУОС). Техният брой нараства с постоянни темпове през последните години както в световен, така и в Европейски и национален контекст. Проведеното емпирично изследване сред представители на бизнеса с реално функциониращи СУОС в България ясно показа, че фирмите в страната са запознати с този инструмент на доброволните подходи на екологичната политика. Анализът на резултатите свързва основните ползи от внедряването на СУОС предимно със спазване на националното законодателство, възможност за участие в държавни поръчки, намаляване на замърсяването. Едва в края на първите десет се нареждат ползите от подобряване на бизнес имиджа пред обществото и инвеститорите, и по-добрата работна среда. Подредбата по значимост, направена от участниците в проучването, се различава от изследванията на чужди автори. Българският бизнес свързва ползите от въвеждането на СУОС с икономически външни фактори, като отговаряне на. Стр. 7.

(9) Международна научна конференция „Посткризисно управление в бизнеса“ ХТМУ – София, 27 ноември 2015 г.. законодателни изисквания и заложени критерии при обществени поръчки и ограничаване на екологичните въздействия чрез намаляване на отпадъците. Тези резултати могат да бъдат използвани при разработването на мотивационни програми и прилагането на стимули от държавните органи за по-активно въвеждане на СУОС. Литература 1. WWF International, Global footprint network, Institute of zoology London, European space agency (2012) Living planet report 2012 – Biodiversity, biocapacity and better choices. [Online] May 2012 Available from: http://www.worldwildlife.org/publications/ living-planet-report-2012-biodiversitybiocapacity-and-better-choices [Accessed: 03.08.2014] 2. Alberini, А. & Segerson, К. (2002) Assessing voluntary programs to improve environmental quality. Environmental and Resource Economics. 22. p.157–184. 3. ISO 14001:2004 Environmental management systems – Requirements with guidance for use 4. ISO (2015) The ISO Survey of Management System Standard Certification (1999 – 2014) [Online] Available from: http://www.iso.org/iso/iso-survey [Accessed: 10.10.2015] 5. ISO (2014) The ISO Survey of Management System Standard Certification (1999 – 2013) [Online] Available from: http://www.iso.org/iso/iso-survey [Accessed: 10.09.2014] 6. EU. The Council (1993) Council Regulation (EEC) No 1836/93 of 29 June 1993 allowing voluntary participation by companies in the industrial sector in a Community eco-management and audit scheme. Official Journal L168. p. 1-18 7. EUROSTAT (2013) Organisations and sites with EMAS (Eco-Management and Audit Scheme) registration [Online] Available from: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/tgm/table.do? tab=table&plugin=1&language=en&pcode=tsdpc410 [Accessed: 26.11.2014] 8. МОСВ (2014) Регистър на регистрираните по EMAS организации в България [Online] Available from: http://www.moew.government.bg/files/file/Industry/EMAS/EMAS_register_BG.pdf [Accessed: 05.12.2014] 9. International Organization for Standardization (2014) Economic benefits of standards. ISBN 978-92-6710620-5 10. Padma, P. & Ganesh, L. & Rajendran, C. (2008) A study on the ISO 14000 certification and organizational performance of Indian manufacturing firms. Benchmarking: An International Journal. 15 (1). p. 73-100 11. Gavronski, I. & Ferrer, G. & Paiva, E. (2008) ISO 14001 certification in Brazil: motivations and benefits. Journal of Cleaner Production. 16 (1). p. 87-94 12. Hillary, R. (2004) Environmental management systems and the smaller enterprise. Journal of Cleaner Production. 12 (6). p. 561-569 13. Zutshi, A. & Sohal, A.S. (2004) Adoption and maintenance of environmental management systems. Critical success factors. Management of Environmental Quality: An International Journal. 15 (4). p. 399-419 14. Psomas, E.L. & Fotopoulos, C. & Kafetzopoulos, D. (2011) Motives, difficulties and benefits in implementing the ISO 14001 environmental management system. Management of Environmental Quality: An International Journal. 22 (4). p. 502-521 15. Martín-Peña, M.L. & Díaz-Garrido, E. & Sánchez-López, J.M. (2014) Analysis of benefits and difficulties associated with firms’ Environmental Management Systems: the case of the Spanish automotive industry. Journal of Cleaner Production. 70 (05.2014). p. 220-230 16. Padma, P. & Ganesh, L. & Rajendran, C. (2008) A study on the ISO 14000 certification and organizational performance of Indian manufacturing firms. Benchmarking: An International Journal. 15 (1). p. 73-100 17. Russo, M. (2009) Explaining the impact of ISO 14001 on emission performance: a dynamic capabilities perspective on process and learning. Business Strategy and the Environment. 18 (5). p. 307-319. Стр. 8.

(10) Международна научна конференция „Посткризисно управление в бизнеса“ ХТМУ – София, 27 ноември 2015 г.. Благодарност: Авторите изказват благодарност на УНСС за финансовата подкрепа от субсидията от Държавния бюджет (научен проект “Приложението на доброволните информационни инструменти на екологичната политика в България“, НИД НИ 1-19/2014).. Стр. 9.

(11)

New documents

(2Z) 3 (4 Hy­droxy­phen­yl) 2 (pyridinium 4 yl)acrylo­nitrile p toluene­sulfonate
In the crystal structure, the cations are stacked along the b axis, with a head-to-tail orientation, and weak intermolecular C—H N hydrogen bonds link the cations into chains along the
Soil availability, plant uptake and soil to plant transfer of 99Tc A review
Ion uptake mechanisms in plants The movement of TcO4⫺ from the soil solution into plant tissue is very often the first step in the entry of 99Tc into terrestrial foodchains.. When
(2R,6S) 6 Amino 2 (2 thien­yl) 1,4 thia­zepan 5 one
Data collection: PROCESS-AUTO Rigaku, 1998; cell refinement: PROCESS-AUTO; data reduction: CrystalStructure Rigaku/ MSC, 2004; programs used to solve structure: SHELXS97 Sheldrick,
Transport visions network Report 7 Freight and logistics
♦ Integration between modes to improve efficiency and competitiveness ♦ Integration with the environment so the freight industry plays its part in achieving government environmental
5 Methyl 2,3 di­phenyl 1 benzo­furan
Data collection: STADI4 Stoe & Cie, 1996; cell refinement: STADI4; data reduction: X-RED32 Stoe & Cie, 1996; programs used to solve structure: SHELXS97 Sheldrick, 1997; programs used to
Transport visions network Report 6 Long distance travel
It recognised that the tourism and leisure industry felt much more needed to be done to consider the local impacts of domestic leisure travel and that finding effective solutions to
5 [(2 Benzyl­­idene­ethyl­­idene)amino] 1 [2,6 di­chloro 4 (tri­fluoro­meth­yl)phen­yl] 1H pyrazole 3 carbo­nitrile
0.93 A Data collection: SMART Bruker, 2002; cell refinement: SAINT Bruker, 2002; data reduction: SAINT; programs used to solve structure: SHELXS97 Sheldrick, 1997; programs used to
‘I really hated school, and couldn’t wait to get out!’: Reflections on ‘a wasted opportunity’ amongst access to HE students
Reay, D, Ball, S and David, M 2002 ‘”It’s Taking Me a Long Time But I’ll Get There in the End”: Mature students on Access courses and higher education choice’, British Educational
(1R,5R,6R) Ethyl 3 benzyl 2,4 dioxo 3 aza­bi­cyclo­[3 1 0]hexane 6 carboxylate
Data collection: RAPID-AUTO Rigaku, 2004; cell refinement: RAPID-AUTO; data reduction: RAPID-AUTO; programs used to solve structure: SHELXS97 Sheldrick, 1997; programs used to refine
Patient satisfaction in emergency medicine
No demographic factor correlated including age Patient perceptions of technical quality of care p,0.001 and perceived waiting times p,0.005 correlate with global satisfaction, and are

Related documents

Пътища за никъде : Европейски политики за социално включване на ромите
Масовата миграция на роми от новоприсъвединилите се страни и неспособността на Западна Европа да се справи с тази миграция това особено се отнася за Италия и Франция,
0
0
31
Нарушенията на трудовото законодателство – основание за отстраняване от обществена поръчка
Резюме В разработката се изследват основанията за отстраняване на кандидат или участник от процедура за възлагане на обществена поръчка за нарушаване
0
0
16
Финансово и нефинансово отчитане – симбиоза или антагонизъм?
Целта на тази публикация е да се направи обзор на обхвата и възможностите за прилагане на финансово и нефинансовото отчитане, като на тази основа се анализира и
0
0
19
Някои аспекти на защитата от дискриминация при упражняване правото на труд – проблеми и тенденции
За значимостта на проблематиката, касаеща защита правото на труд от различни форми на дискриминация, може да се съди не само от мястото, отделено в законодателството, но
0
0
10
Управление и оценка на аграрната устойчивост – опит, предизвикателства и уроци от България и Китай
Съвременното развитие на селското стопанство в България и Китай се характеризира и с редица сходни социалноикономически и екологически предизвикателства най-важни от които
0
0
305
Субективните права на почивка и отпуск в българското трудово право еволюция и тенденции
За реалното приложение на правата на почивка и отпуск е необходимо кумулативно единство от няколко елемента16:  Правни условия изразяващи се в създаването
0
0
12
Изследване на устойчивостта на земеделските стопанства в България
Механизмите и инструментите на националните и Европейски политики, които в най-голяма степен оказват влияние за повишаване на устойчивостта на българските ферми
0
0
125
Икономическият растеж в България – алтернативи, възможности и политика
По-голямата част от страните-членки на ЕС през 2013 година все още не бяха излезли от кризата и затова аз съм използвал темповете на растеж на БВП от преди кризата, за да
0
0
10
Социална политика и обществен избор
Прави се извода, че недостатъчното от гледна точка на ефективността частно дарителство в комбинация с политическия натиск и тенденция за преразпределение към бедните и хората
0
0
6
Защо България загуби пазарите си в Африка – отговорът на българския бизнес
При разглеждането на външнотърговската дейност на фирмите, търгуващи и проявяващи интерес към пазари и партньори от Африка ясно се откроява силния интерес на фирмите
0
0
12
Външнотърговски отношения на България с държавите от Субсахарска Африка: тенденции и перспективи
Въпреки бързото нарастване на търговските потоци и потенциала за развитието на външнотърговските отношения наличието на много колебания в търговията, някои от
0
0
12
Устойчивото управление и доброволното разкриване на информация за екологичните дейности в организациятa (Sustainable management and voluntary disclosure of information about environmental activities of organizations)
В доклада са идентифицирани няколко възможности за "зелена" комуникация през призмата на редица стандарти за устойчиво управление: според изискванията на стандартите от
0
0
6
Изследване на социално икономическите ефекти на земетресението, цунамито и ядрената авария във Фукушима през март 2011 година върху агро хранителните вериги в Япония
Това е резултат от редица фактори: намаляване на радиоактивното замърсяване, подобряване на доверието на потребителите за инспекциите и безопасността, “забравяне”
0
0
36
Подход за анализ и оценка на системата за управление и на равнището на аграрна устойчивост
Причините за това са: - времевия „лаг” между управленческите действия „подобряването” на системата за управление, промяната на поведението на агентите, и
0
0
68
Системите за управление на околната среда и еко иновациите – опитът на бизнеса в България
„Въвеждането на нови екологични технологии“ като мотив за внедряване на СУОС и реалното прилагане на иновационни технологии Внедряването на екоиновации се влияе и от
0
0
10
Show more